Легендата Майкъл Джексън – наричан така още докато беше жив, Кралят на поп музиката, чиито многобройни хитове лека полека се превръщат в история, ще бъде запомнен още с ефектните си видеоклипове, с прочутата „лунна походка”, със скандалите, с имението Neverland, в което сигурно се е опитвал да избяга и да скрие от света абсурдната си чувствителност… Майкъл Джексън напусна този свят на 25 юни 2009 г., преди да успее да осъществи последното си звездно турне. Какво е споделял, какви са били възгледите му за света, за популярността, за живота и любовта? Ето няколко цитата, в които може би ще го видите в различна светлина.
- Любовта е забавно нещо, ако искаш да го опишеш. Лесно е да я почувстваш, но ти се изплъзва, ако говориш за нея. Като парче сапун във ваната – остава в ръцете ти, докато не го стиснеш прекалено силно.
- Ако за нещо наистина е нужна смелост – това е, за да бъдеш искрен.
- Ако идваш на този свят уверен, че те обичат, и си отиваш също толкова сигурен в това, не е важно какво ще се случи в промеждутъка.
- Най-лесно е да се почувстваш самотен в къща, пълна с хора.
- Най-силното нещо на света е човекът и неговата молитва.
- Не съдете човека, преди да поговорите лично с него, защото всичко, което сте чували, са просто слухове.
- Колкото по-голяма е звездата, толкова по-често се прицелват в нея…
- Успехът предизвиква завист. Колко силно наранява неразбирането! И независимо от това, как ще се стараеш да постигнеш разбиране, все едно ще се намерят хора, които ще те осъждат.
- Ти може да притежаваш най-огромния талант на света, но ако не се подготвяш и не работиш по план, всичко ще се срине в прах.
- Няма значение на колко години си, но ако притежаваш някакъв дар и разбираш от нещо повече от другите, трябва да те чуят.
- Ако не си сигурен в себе си, никога няма да се получи нищо добро. Ако самият ти не си вярваш, кой друг ще ти повярва?
- Аз започвам от човека в огледалото – моля го да се промени.
- Най-добрият начин да се научиш, е да гледаш как работи майсторът.
- В света, пълен с ненавист, трябва да умеем да се надяваме. В света, пълен със зло, трябва да умеем да прощаваме. В света, пълен с отчаяние, трябва да умеем да мечтаем. В света, пълен със съмнения, трябва да можем да вярваме.
- Човек иска да се докосне до истината и да успее да я разбере така, че да може да използва своите чувства и усещания – отчаяние или радост, по такъв начин, че да придаде нов смисъл на човешкия живот, и да трогне другите хора със знанията си.
Това е изкуството в неговата висша форма. Продължавам да живея именно заради такива моменти на просветление.
- Най-важното е не само да чакаме по-доброто, а да вярваме в най-доброто.
- Аз вече разбрах, че нищо няма да спаси живота на земята, освен вярата в самия живот, в неговата целителна сила, в неговата способност да надживее нашите грешки и да ни приветства, когато се научим да ги поправяме.
- Вярата в себе си започва с разбирането, че е нормално да те е страх. Да се страхуваш не е проблем, понякога всеки изпитва тревога и несигурност. Проблемът е да не си достатъчно честен, за да признаеш страха си.
Когато аз осъзнавам своите съмнения и несигурност, ставам по-открит за другите хора. Колкото по-дълбоко в себе си навлизам, толкова по-силен ставам, защото разбирам, че аз самият съм много по-голям от всеки страх.
- В края на краищата, най-важното е да бъдеш честен със себе си и с любимите си хора и да работиш много. Това, което е днес, утре няма да го има. Дерзай. Бори се. Усъвършенствай и култивирай своя талант. Бъди най-добър в това, което правиш. Научи за своя вид работа повече от всички останали. Използвай инструментите за представянето си – дали това ще са книгите, или подът, върху който танцуваш, водата, в която плуваш… Където и да е, това е твоето можене. Винаги се старая да помня това.
